В Закона за движението по пътищата са предвидени редица принудителни административни мерки, различни от налаганата с наказателните постановления парични глоби, които могат да бъдат приложени самостоятелно, но най- често се прилагат при констатиране на извършено административното нарушение, в случаите изчерпателно посочени в закона. Принудителните административни мерки могат да бъдат:
* Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство;
* Временно спиране от движение на пътно превозно средство;
* Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
* Задържане на отговорно пазене,
* Изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са му отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност;
* Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач (т.нар. репатриране,) и други.
Важно е да имате в предвид, че принудителните административни мерки се налагат с мотивирана Заповед от ръководителите на службите за контрол. Редът за атакуване на тези заповеди е различен от реда за обжалване на наказателните постановления. За последните се прилага реда предвиден в ЗАНН, а заповедите подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и се обжалват пред компетентния Административен съд, чието решение, считано от 01.01.2019г. е окончателно. Подадената жалба срещу заповедта обаче, не спира нейното изпълнение.